Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.03 19:35 - Порцелан
Автор: badwolf Категория: Лични дневници   
Прочетен: 46 Коментари: 0 Гласове:
0



 Един от последните дни на март, четвъртък. Събудих се около 11. Не би трябвало да съм тук, но избягах от задълженията. Имам късмет, че тези дни са от топлите. Но не достатъчно, за да събера смелост да стана.  Хващам телефона си, за да видя колко е часа. И дали ми е писал. Не е. В препълненият пепелник има половин цигара, останала от снощи. Паля я. Сама съм виновна, че не ми пише. На външната врата се хлопа. През прозореца се вижда само ръка. Трябва да се облека, преди да изляза. Чукането спира. Мести се по вратите на съседите. Обличам се . Измивам си лицето и оправям косата си с ръце. Не зная къде е гребена. Намирам ключове и излизам да видя кой е бил. Жената, която засича водомерите. Добре че съм тук, за да ѝ отворя. Отишла е при съседите, но ме вижда и се връща. Водя я при водомера, а тя ми говори. Кога за последно е минавала, колко кубика е написала, как през януари било много студено и я е било страх да излезе. Записва шест кубика, подписвам се в книгата и я изпращам. Обаждам се на майка ми, за да ѝ съобщя цифрите. Тя ми поръчва да нахраня кучето и да сложа дрехите в сушилнята. Включвам кафе машината. Докато кафето излиза, паля друга цигара. Взимам чашата и тръгвам към тоалетната. Връщам се за телефона си. Всяка сутрин ходя в тоалетната и с цигара, кафе и телефон. Докато гледам публикациите във Facebook, достигам до заключение за събитие от преди две години. Нали се върнах, за да обмислям грешките си. Може би сега правя същата. Дано да успея да я поправя навреме. Пускам водата и изчаквам да видя дали казанчето се пълни. Малко е счупено. Решавам да си изпия кафето на стълбището. Остъклено е и не влиза вятър. Вятърът е хладен и разваля усещането за пролет. Другото хубаво на това стълбище е , че гледа към улицата. На метри от булеварда съм, в началото на една малка уличка. По булеварда минават много хора и коли. Свивам си друга цигара. Не искам да изтърсвам на земята. Вчера изметох. Обикалям из двора и намирам масивен кристален пепелник. Жалко е, че сме го оставили навън. Обмислям да си го открадна, когато си тръгвам. Намирам интересна статия за кафето и нещата от живота. Разказва колко много изпускаме, докато пием кафето си в картонени чашки, забързани нанякъде. Поглеждам към моята – порцеланова е. Усмихвам се. Майка ми често си пие кафето в пластмасови чашки, дори и в къщи. По-лесно е да я изхвърлиш, отколкото да я миеш. За мен чашите за кафе са нещо специално. Имам няколко чаши и всяка от тях си има история. Малко е налудничаво. Жалко, че нито една от тях не е тук. А някога живеех тук и всичките ми неща бяха тук. Сега все едно съм на гости с приспиване. Може пък и да е за добре. Не успявам да стигна до края на статията. Смущавам се от една кола със свалени прозорци и усилена музика. Кара я мъж, вече далече от младостта. Колата е хубава, за музиката не може да се каже същото. Това тук си е нещо нормално. Решавам да погледам хората. Късно съм станала, защото вече учениците се прибират. Когато са на малки групи, си пускат музика и говорят на висок глас. След няколко години ще разберат, как изглежда това отстрани. Покрай оградата минава възрастна съседна и ме гледа. Казвам „Здрасти”, но тя не отговаря. После младите били невъзпитани. Тяхното семейство не говори с никого от улицата. Миналото лято правихме забележка на внучката ѝ, защото викаше късно вечер. На тази улица винаги е било така. Всички деца се събират и играят до късно. Аз отраснах с брата на това момиче. С него знаехме, че не трябва в 12 вечерта да се смеем под прозорците на хората, които на другия ден са на работа.  Сега децата са други и явно и родителите се променят. Минават доста майки с бебешки колички. Чудя се, те как  ще възпитат децата си. Да бъдат надменни и прости или да оценяват кафето в порцелановата чаша. Моето кафе свършва. След като го изпия, трябва да се затворя в къщи и да си изчистя стаята. Когато не живея там, се превръща в склад. Направила съм си пътечка до леглото.  Но времето е прекалено хубаво. Снощи синоптика от новините каза, че се очаква захлаждане. Може би трябва да приема онова предложение за разходка до планината. От високо ще мога да видя повече грешки. Свивам си цигара и започвам да мисля. Зимата беше студена. Това слънце ми липсваше. Избирам него.



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: badwolf
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1435
Постинги: 13
Коментари: 2
Гласове: 3
Архив
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31