Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.04 07:57 - Мамка му, рано е!
Автор: badwolf Категория: Лични дневници   
Прочетен: 65 Коментари: 0 Гласове:
0



             Тази сутрин изпреварих изгрева. Събудих се точно в 4:00. Носът ми  беше запушен и не можех да дишам. Коремът ме болеше още от предната вечер. Измъкнах се от леглото и си свих цигара. Носът ми е запушен заради тях, но не мога да се събудя без да пуша. Влязох в тоалетната и с помощта на тоалетната хартия го отпуших. Запалих цигарата и седнах. Мамка му, толкова е рано! И студено. Уж е пролет, а вчера валя сняг. Всичко е толкова сбъркано, че няма как времето да остане по-назад. След няколко минути станах и изгасих цигарата в пепелника от мивката. Върнах се в леглото и се опитах да се стопля. Сгуших се в него, с надеждата да се обърне и да ме прегърне. Спеше прекалено дълбоко. Постоях така известно време, с надеждата да заспя. Носът ми започна пак да се запушва и се изнервих. Докато ставах от леглото се спънах и щях да падна върху него. Шибани легла!

            В квартирата му има две единични легла, долепени едно до друго. Би трябвало да образуват спалня, но не се получава. Матрачните подпори и на двете са продънени и матраците хлътват. Освен това се разместват и по средата се образува дупка. Една сутрин се събудих там, като на гинекологичен преглед – лежах между двата матрака, а краката ми бяха вдигнати на двете легла. Затова спим само на едното. Когато спя от външния край, той ме избутва до ръба и трябва да се вкопча в него, за да се задържа на леглото. Пък и той е по-тежък и лесно пропада в дупката. На мен ми е по-добре да спя там. Нагласям се някак си и ми е удобно. А и при нужда, лесно мога да се евакуирам на другото легло. Само измъкването от леглото е трудно.

            Разбрах се спането няма да ми се получи и реших да си направя кафе. Свих си цигара и отидох в кухнята. Обикновено си правим кафето със студено мляко, но реших да го стопля. Налях мляко да половината на чашата и я сложих в микровълновата. Докато чаках, голите ми крака замръзваха. Добре че поне си бях облякла горнището му. Извадих чашата, сложих голяма лъжица инстантно кафе и се завърнах в тоалетната. Този път постоях повече, телефона ми беше с мен. Когато излязох, минаваше пет. Нямаше смисъл да лягам. Щях да го разбудя, а още е адски рано. Нека да се наспи, довечера ще е на работа. Нямаше да е зле да се изкъпя, но първо трябваше да събера смелост да се съблека. В банята е студено. Отворих си компютъра и загубих около половин час в скролване на безинтересни публикации във Facebook.  Сетих се за една игра, която не съм играла от години. Пуснах си я, но животите ми свършиха неусетно бързо.

            Нямаше как, трябваше да се изкъпя. Тъкмо косата ми щеше да изсъхне, преди да отида на лекции. Нямам сешоар. Намерих хавлията в гардероба и влязох в банята. Съблякох се и оставих мръсните дрехи върху затворения капак на тоалетната. Влязох в душ-кабината и пуснах водата. Трудно се наглася – първо тръгва само студено, после рязко става прекалено гореща. Учудих се колко съм свикнала с квартирата му. Отначало се чувствах странно и не смеех и до тоалетната да отида. Сега почти живея тук и се чувствам като вкъщи. Обикновено се къпя бързо, но този път се позабавих. От парата носът ми най-после се отпуши нацяло. Загърнах се с хавлията и се върнах в стаята. Беше ми хладно и облякох халата му, който ме покриваше изцяло. С хавлията загърнах косата си, от която капеше вода. Запалих цигара и седнах пред компютъра. Климатика духаше върху мен и се стоплих. Започна да ми се приспива. Реших да се облека и да си легна. Отворих гардероба, намерих си бельо, но не и тениската ми, която трябваше да е тук. Няма да е зле да си донеса още дрехи. Взех си една от неговите. Подсуших си косата с хавлията, намерих гребена в банята и се сресах.  Взех мръсните дрехи и ги сложих в пералнята. Беше пълна, затова сложих препарат и я пуснах.

            Отказах се от лягането, за да не мокря възглавницата с коса. Отново се върнах пред компютъра. Нищо интересно. Пуснах един епизод от сериал да се тегли и се загледах през прозореца. Съмваше се, но отпред има един ламаринен покрив, който закрива цялата гледка. Искаше ми се да изляза на терасата и да гледам изгрева. Но май не е добра идея с тази мокра коса. Все пак вчера валя сняг. Пък и ме мързи да се облека.  Без това е мрачно и облачно и нищо няма да се вижда. Скучно ми е.. Няма ли да се събужда вече? Да му направя кафе и да започнем да се дразним. Едва ли… мразя да ставам рано!




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: badwolf
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1742
Постинги: 14
Коментари: 3
Гласове: 6
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930